Провалената ми вечер.

Защо копелетата винаги са тъпи копелета. А тъпото копеле не разбира, че ако не му връзваш или късаш с него, първо трябва да потърси причината в себе си... Първо тъпото копеле си мисли, че има друг мъж, после и жена... А тъпото копеле може да е съвсем естествено, неподправено, добродушно и да ти обясни, че е по-тъп от ей тоя прозорец. Като го питаш защо - еми не знае, естествено. И така първо вечерта ти се изпълва с чалга и досадници и навлеци, после музиката е по вкуса ти, а навлеците са толкова отчайващи, че чак се питаш какво по дяволите правя тук, самодостатъчна съм си. Самотно, вглъбено, самостоятелно самодостатъчна.

После животът ми стана по-хубав

На 4 и половина се случва, когато престанеш да плачеш за майка си и започнеш да осъзнаваш колко са яки останалите на 4 и половина, а единственото, което те интересува, е боят на пластмасовите ти динозаври или паркинга на макетните ти колички, ако някоя страст на баща ти те е повредила още от малък. На 20 и половина динозаврите вече не са пластмасови, колите дори и макетни ги няма и майка ти започва да плаче за теб. Примерно.
В един ден на предменструално отчаяние се случва нещо, което от самото си начало като че ли е трябвало да се случи. Двамата хора са безумно прекрасни и за първи път от много време ми се струват съвсем логично съвместими и дано да се получи. Други двама са вече съвсем други и се опитват да се разделят със себе си и да се огледат наоколо. А там няма нищо за гледане. Знам, понеже отдавна гледам много наоколо. На още едни други хора няма да им се получи понеже тя обичала да я носят на конче лигличката, а него може да не го бива за конче... Съвсем логично и обяснимо. Поне от него никой няма да умре.
В крайна сметка най-важното е да има с кого.