Стълби

Когато Ива спи цял ден след нощна смяна, където никой обичайно не я е изненадал, а аз съм на работа в магазина, където обичайно не идва никой изненадващ, и не мога да се отдам на обичайния следобеден алкохолизъм, отиваме на стълбите. Ще изпием бирата с хубавите хора, за които тя заслужено бълбука. Смея се до сълзи както отдавна не съм се смяла. По едно време Нед пишка, а аз изпадам в себе си пред Бо. Уморена съм и съм пияна. Цял ден звъня по телефона на хора, които ми нямат номера. Здрасти, обажда се Десислава Микова. Накрая, точно когато си мисля, че нямам нужда от представяне, се сблъсквам с "Кой се обажда...?" Излизам от себе си и започва "Аз ли съм или не съм...?" и май не съм, щом съм се превъзмогнала да набера и дори имам какво да кажа, то е необикновено и радващо. Получавам съвети, на които ще повярвам традиционно, защото при всичката си напредналост съм консервативна и трудно се откъсвам. Мисля, че привързването е свикване. Мога да свикна с всяко миризливо парче месо, което виждам достатъчно често, че да помня регулацията. Снощи една мацка в строежа ме попита какво е за мен бирата в една дума. Мисля си вдъхновение, защото след бири съм правила красиви неща. 64% от анкетираните ще дадат същия отговор. Днес ме провокира да не се взема предвид и да говоря по телефона много много. Хората, които ми имаха номера, в крайна сметка дойдоха и обезмислиха съществуването на телефона ми. Благодаря им, че са обезмислили моя мобилен ден. Колко трудно се отваря нова страница, ако кожата пио пръстите ти е безпаметно, безопитно, безутешно, безвъзвратно, безпричинно гладка? Понякога между две глави има празна страница, защото новата не може да почне на гърба на нещо старо. Страницата ми е бяла. Нарисувай ме, как погледът спи.