It's times like these you learn to live again

Заклещена в празнотата на една календарна нововст, която малко ме задушава с обществената си необходимост. Понеже би трябвало всичко да започне отначало и да започне по-добро, по-хубаво, по-красиво, а всъщност всичко си продължава като преди, но от начало. (?) Денят изобщо не е по-специален от другите - като всеки друг, в който съм седяла загледана в неопределената си точка на собственото съсредоточие. Обаче някой ми обяснява колко красив е животът, а аз знам, казвам, но го знам по друг начин. И му се живее толкова упорито и истинско и обикновено. Няма перспектива, биха казали онези с новогодишните равносметки и химна в 00.00. Всъщност толкова често празнувам 00.00 часа и толкова нетърпеливо чакам близкото неизвестно на новия ден, че винаги го честитя. Честит нов ден. По-хубав, по-красив - ден, в който да бъдем по-добри. Честит нов ден! Бил той и 1ви януари :)