Днес. 130 години столица. Социална политика, млади хора, сякфи шитни. Не е важно. Тя е мрачна, дъждовна, студена, откровено леко отблъскваща, безумно задръстена, цялата пълна с опънати нерви, чадъри, няма мирис на кафе и гълъби, лапата на кученцето е ранена, продавачките са нелюбезни. Аз обаче съм лилава, подобаващо раздразнителна, бързаща, нямам чадър и я дишам, дишам, дишам и я ходя и я стъпвам и я слушам цялата нервна и не съм такава вече тъжна и зареяна и някак необяснимо я обичам. толкова не-сложно и толкова обяснимо. софия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар