Никнат крила и липсва суета.

В този ден цялото навън беше абсолютно сиво, към откровени 18 %. Точно един от онези дни, в които ще бъде изобретено пътуването във времето, понеже си толкова безтегловен и затворен в себе си, извън всякакво пространство, че ти остава единствено в себе си да пътуваш и да мислиш къде бях миналата година по това време - вероятно вкъщи, пълна с надежички и много очаквания и все още всичките ми дрехи се перяха в пералнята. И къде бях преди месец - в нощния влак бургас-софия, преизпълнена с какво ли не, а вагонът - преизпълнен с хъркащи чичковци. И в такива точно дни си мислиш какво си очаквал преди година и какво ли очакваш сега... И цяла година всичко е било толкова прекрасно, че не се сещаш какво още да очакваш, обаче изобщо не искаш да очакваш същите неща или съвсем да не очакваш.
И пускаш ПИФ, и ноемврийският им ден, който си слушал в много други ноемврийско изглеждащи дни и какво е било в тях. И си спомняш за киселите краставички, които не успя да отвориш, и после това влезе в дневника ти, заради случайния саундтрак "не мога сааам", и недовършения опит за разказ, след като яде нар и буквално гледа в буквална точка точно 2 часа (после имаше хубави идеи, дошли в хубави думи, обаче те минаха с езика ти). И самотната мацка "и казах здрасти аз", единствен ли е бил или тя е била самотна... ще се питам още и тази цялата есен. И после възможно ли е "аз летя, защото ти се засмя"... Абсолютно. Кога отново?
И самотата на студентски град - най-нахалното и несамотно място в моя свят. Среднощен чай и поетични откривателства. Боби ми правеше от чая с ябълка и Канела. И той е носталгично-меланхоличен и нали е чай, а мирише на сняг и дълги зимни нощи. Липсват ми важните миналогодишни хора. С мрънкането и бирата всяка вечер. И красивите им неща. И разходките и удоволствието от студеното. И някого, на когото да подаря небето, цялото, сивото, 18%.
В ден като този да измислят пътуването във времето. За да бягам, бягам, бягам, където всичко е толкова нелогично категорично като увехнали цветя, липса на дъга и пролет без листа.