Седяхме си, регулярно отегчени от нещо, което по принуда на ни интересуваше, аз бях с прекрасната си патешко жълта блуза от Inke Tinke, за която се надявам Ива някой ден да ми прости :) . Настя, една такава необикновено сияеща и с много руски привкус, се обръща към мен:
- Леле колко си жълта!!!
- :D :D :D
- Аз се чудех къде се е скрило слънцето днес..., а то било в наща стая!!!
Ела да те огрея, ако имаш нужда.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар