Self-evident

Написах 2 поста, които не публикувах, защото вече все някой чете какво съм писала. Благодаря ви. Мисля хаотично, не измислям нищо ново, нито пък нови начини, по които да го кажа. Написвам едно в дневника си, защото се нарича истеричен поток на мисълта и не искам да ми разваля блога, с който иначе се гордея. Поне за пореден път разбрах кой е важен и какво е важно. прочетох, че някога съм мислила, че хората са да се обичат, животът - да се живее, нещата да се казват. Така е. Когато обичам - ще кажа и ще прегръщам до края на себе си. Дотогава ще мастурбирам. Като всички. И ще си признавам. Не като всички.