прекрасен слънчев ден, батенце...

Един от онези, в които нещата започват добре, ама не успяват да се завършат в същия дух.... Бях младакрасивашаренасвободна, ама твърде често се спъвах... Стигнахме до извода, че е от въздуха. Той е виновен за всичко, щото ако спра да го дишам веднъж завинаги, то всичко ше си се подреди.
Мразя да бързам, особено на хубави места. Виж, колкото и да е странно, дори аз правя някфи неща дето са важни. Не световно важни - така егоистично важни, ама работата на тоя левент, дето се пише сервитьор, е да ме изчака първо аз да си свърша работата, после да му поръчам кафе и кола и не ми пука колко му е гадно да ме чака със ръце скръстени зад гърба, щот тфа е част от звездите на тфа местенце. Иначе ок, казваха чао, не довиждане.....
Трябва да гледам повече Локо Пд. Иначе един дебел разкрачен чичко ше ми пише по тефтера с колко букви е името на старши-треньора (и сега не мога да го възпроизведа) и как има едно главно М в името на Йордан (М)Илиев, което е важно, щото е малък, щото е защитник и щото вкара на лефски. Мхм. После някъф дядко с бяла коса ми застава на пътя и ме гледка втренчено и аз му се усмихвам, щото кфо друго да напраиш, когато дядко те гледа втренчено. Той пък ми говори троснато, че съм му застанала пред камерата, викам, да деденце, виждам, че има камера и понеже го виждам, как да не застана пред нея, а?!
После и за театър билети няма...омръзна ми! Целата ни държава е такава....То да видиш на запааад!!! Вече само по стадиони ше ходя, щот там винаги има билети.
Андрейчо, слънчице пред Сатирата!!! -кфо праиш? -ми ядосвам се за некфи шитни... -еее (евала!) брао, точно така трябва! няма за сериозни неща да се косиш!
Дежа-ву от миналата седмица, приятно, бирено, бълбукащо, после има вкус на спагети с майонеза за 1.43 от Тропс.
Карбовски е мммммм аве днеска бързаше човека, понеже си създаде социални ангажименти около Трън. Радва ме така. Имаше добри проблясъци на вулгарност, ама завоалирана такава.
После още малко инфарктни ситуацийки... ама то е част от занаята. Пък и Ваня, Васко и Али ги направиха забавни :)
Бо ми беше купила от любимите ми долнопробни желирани бонбони, дето се правят в един апартамент на първия етаж в Надежда, а ги продава само една вълшебна жена с прошарено сива коса на спирката на Ректората. Май си е направо баба и продава любимите ми бонбони. Водя ги на мачове и на следбиблиотечни разходки. Обичам Бо. Заради неизброими неща. С нетърпение чакам утрето, което с нищо не обещава да е по-хубаво от днес... С нищо не показва и че ще е по-ужасно. Понякога обичам самотата си и личното си пространство, населявано от това-онова. И искам хората да ми го уважават!!!Незабавно и ежедневно!
Както би казала Хрис: "И днес не правихме секс..." А това ли е най-важното? ще попитат моралистите... ;) "Който морализаторства, обикновено е лицемерен. Която морализаторства - обикновено е грозна!"*

*отново с голяма усмихната мисъл за Ива, която ми се случва твърде често напоследък ;)