седях си в прашния случайно немиризлив автобус и "аз хвърча към тебе, ти летиш ли към мен..." хвърчеше такова сънено и се блъскаше глупаво, както само една муха може, в големия прозорец с хиляди молекули мастни секрети от слепоочията на разни замечтани студнетчета. Няма щъркели, нито лястовички, и дръвчетата цъфнаха между другото и добре, че една муха се събуди да ми каже, че пролетта дойде.
после на каменните стълби кацна нещо неочаквано. Една калинка с болния цвят на колорадски бръмбар, ама на точки, не на чертички. И нали като те полази калинка, започваш да я следиш втренчено, защото някой ти е казал, че когато излети, калинката тръгва натам, накъдето е любовта ти. И понеже си бил на 4 наивни годинки си повярвал, после си спрял да вярваш, обаче вече си бил свикнал да си вярваш и си продължил да се сещаш за калинките и любовта си. Е, моята кацна и не я видях да отлита. Любовта ми е тук. And it' s here to stay...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар