Бълбук

Цял ден нанизвам и броя мъниста. Самотно и задушно занимание с едно радио, което свири кофти неща, и хора в скайп, които не пишат. От небето пада един строител в зелен гащеризон и иска нещо, обаче откровено си признава, че не знае кфо. Приятелка абитуриентка. Той е безнадеждно некреативен, прехвърля ми отговорността за всичката специалност на случая. Знае само, че всичко му харесва, но не може да си избере, и че тя е нежно създание. Решава да ми я покаже на снимка. От дисплея на телефона му лъсва голия задник в синя прашка на някаква криво усмихната неосъществена моделка. След това ми показва снимка на обикновено прозаично момиче в черна рокля. Не мисля, че е красива. Питам го дали иска герданът да е просто кръгъл, или може да пусна нещо и между циците. Той е строител и твърде неочаквано за мен се стряска, когато споменавам циците на момичето му и се бърше под носа, докато казва "ми не знам за между циците..." Сама с въображението си. Тя не искала нито злато, нито сребро, освен това пожелала той да избере. Той остави на мен, но това е друг въпрос. И сигурно се обичат много. И не се обичат филмово и поетично. Ще се обичат обикновено, делнично, прозаично и вечно. Без тръпчици в коленете. Не живеят един за друг, но не могат един без друг. Ежедневно са си създали нуждата от себе си и сега ще си я подхранват до доизживяване. И ще капсулират в своята полирана обикновеност и светът ще ги погълне като капсулка в двата нюанса на един и същи цвят. С малка глътка вода. Докато продължава да се задавя с нас - малките грапави и горчиви таблетки, които залепват по гърлото и оставят продължителен послевкус. Скоро ще излезем от производство.

Направих му хубави неща - гердан, обици и гривна. Дано той я обича поне толкова, колкото аз вложих от себе си в това. И наистина всичко това се роди в мен, докато цял ден низах. Трябва да гледам колкото се може повече футбол. Може да стана и хапче плацебо. Вече ще спра да действам изобщо, защото никой не подлежи на психологическа обработка. Балкан бие ЦСКА. Аз изяждам цял шоколад и не мога да повярвам, че има шанс да станем втори, ако го забучим на Левски. Още повече не мога да повярвам, че бием ЦСКА както си искаме... Тъжно и несправедливо. Това Е ДЕРБИ!!! Финалът на Шампионска лига е английски... Утре ще изгледам 3 мача. Feels like I'm getting there...

Чичо Жоро стана на 50! Той е един от най-прекрасните хора и татко това най-добре го знае.