цял ден се лутам от безсмислица в безсмислица и ми се ще да имах онзи крачкомер, за да мога прецизно да изчисля загубата. от непреклонен нарцистизъм ли си мисля, че всички ме гледат, или имам сопол и два големи гурела на ненаспаните си по изключение безизразни очи? аве избърсах си нослето 3 пъти и за гурели така се барнах... защо тогава?
после се замислям защо всички ние правим всичко това... за да заврат една групичка бунтовни вътрешно разпилени младежи след 100 години, когато апокрифните ни текстове ще са скучната история на българската журналистика? и за какво се борим... вече е април.. помня предишния и по-предишния. пораснала с 2 сантиметра, прочела няколко книги и нито милиграм по-щастлива и доволна... в никой случай по-мъдра.
Аз охарактеризирам безхарактерното бебешко розово бельо!
Вълнувам се от футбол на екрана на лаптопа си в стая с хора, които се радват на възторга ми като на чешеща се маймуна. Беше добър мач. Искам смисъл.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар