Бълбук

Цял ден нанизвам и броя мъниста. Самотно и задушно занимание с едно радио, което свири кофти неща, и хора в скайп, които не пишат. От небето пада един строител в зелен гащеризон и иска нещо, обаче откровено си признава, че не знае кфо. Приятелка абитуриентка. Той е безнадеждно некреативен, прехвърля ми отговорността за всичката специалност на случая. Знае само, че всичко му харесва, но не може да си избере, и че тя е нежно създание. Решава да ми я покаже на снимка. От дисплея на телефона му лъсва голия задник в синя прашка на някаква криво усмихната неосъществена моделка. След това ми показва снимка на обикновено прозаично момиче в черна рокля. Не мисля, че е красива. Питам го дали иска герданът да е просто кръгъл, или може да пусна нещо и между циците. Той е строител и твърде неочаквано за мен се стряска, когато споменавам циците на момичето му и се бърше под носа, докато казва "ми не знам за между циците..." Сама с въображението си. Тя не искала нито злато, нито сребро, освен това пожелала той да избере. Той остави на мен, но това е друг въпрос. И сигурно се обичат много. И не се обичат филмово и поетично. Ще се обичат обикновено, делнично, прозаично и вечно. Без тръпчици в коленете. Не живеят един за друг, но не могат един без друг. Ежедневно са си създали нуждата от себе си и сега ще си я подхранват до доизживяване. И ще капсулират в своята полирана обикновеност и светът ще ги погълне като капсулка в двата нюанса на един и същи цвят. С малка глътка вода. Докато продължава да се задавя с нас - малките грапави и горчиви таблетки, които залепват по гърлото и оставят продължителен послевкус. Скоро ще излезем от производство.

Направих му хубави неща - гердан, обици и гривна. Дано той я обича поне толкова, колкото аз вложих от себе си в това. И наистина всичко това се роди в мен, докато цял ден низах. Трябва да гледам колкото се може повече футбол. Може да стана и хапче плацебо. Вече ще спра да действам изобщо, защото никой не подлежи на психологическа обработка. Балкан бие ЦСКА. Аз изяждам цял шоколад и не мога да повярвам, че има шанс да станем втори, ако го забучим на Левски. Още повече не мога да повярвам, че бием ЦСКА както си искаме... Тъжно и несправедливо. Това Е ДЕРБИ!!! Финалът на Шампионска лига е английски... Утре ще изгледам 3 мача. Feels like I'm getting there...

Чичо Жоро стана на 50! Той е един от най-прекрасните хора и татко това най-добре го знае.

Self-evident

Написах 2 поста, които не публикувах, защото вече все някой чете какво съм писала. Благодаря ви. Мисля хаотично, не измислям нищо ново, нито пък нови начини, по които да го кажа. Написвам едно в дневника си, защото се нарича истеричен поток на мисълта и не искам да ми разваля блога, с който иначе се гордея. Поне за пореден път разбрах кой е важен и какво е важно. прочетох, че някога съм мислила, че хората са да се обичат, животът - да се живее, нещата да се казват. Така е. Когато обичам - ще кажа и ще прегръщам до края на себе си. Дотогава ще мастурбирам. Като всички. И ще си признавам. Не като всички.

усещане за език

един ден, в който бързам много - да избягам от всичките си натрапчиви малки облачни мислички за несъвместимите ми дейности; да настигна изостаналата си здравна култура на устната кухина. намирам доктор Дикова лесно. Съвсем не както мама я намери - трудно!!!, когато бях на 6 и ме болеше малкото ми млечно зъбче, което се беше уморило да дъвче някфи неща и им беше дало да го развалят. Тя изникна съвсем неочаквано от една врата, усмихна се и изглеждаше точно каквато я помня. Тя ми се зарадва много и искрено като в никое клише. Беше като една изрезка от пенсионираното ми минало, пропуснала да пожълтее от слънцето и да се архивира. Странно е, но беше единственият човек от моето си малко минало, който още не беше виждал късата ми коса. Тя вече е на 3 години. Отварям уста и тя си спомня всяко зъбче, което ми е направила, а то си стои там така... Ходила съм при нея откакто бях на 6 докато станах на 16. И сега отивам и пак съм същата, малко по-женствена и пораснала, никак нездравомислеща и все още трепереща. Тя ми забучва малко "анестезийка" и след малко губя представа за половината си лице. Не чувствам нищо, освен чувството, че устата ми е инсултно изкривена, когато говоря. Критикува ме, че съм загубила тренинг. така е - не тренирам стоене с отворена уста по 35 минути наведнъж. Нарича ме Десчо и разбирам, че има неща, от които не мога да избягам. Пристига някой, а тя му обяснява, че ме чувства като свое дете, понеже съм израснала пред очите й. Т.е. сичките ми зъби се развалиха пред очите й, и всичките пак пред нейните очи ги смених. После тя си сложи слънчеви очила. Т.е. дойде в София да следва някфи мечти и идеали. Е, и мъдреците ми пред очите й ще растат и сигурно тя ще ги вади. Навън е филмово мрачно, въздухът мирише на ретроспекция, която никога не се състои, защото се налага да изплюеш и пак да отвориш уста. Зъболекарката ми се оказа един минал фрагмент, който ми напомни, че винаги ще си остана едно треперещо дете. Беше вълшебно по един налудничав начин.
Тръгвам си и обещавам пак да дойда след 6 месеца. По пътя си пазарувам книжки втора употтреба, намирам дневниците на Че, които вече няма да се наложи да крада от библиотеката. В радиото безпомощно се опитвам да преборя един Френд Бъргър. Омазвам се цялата. Ади се чувства уморена, Ваня се чувства зле, а Деската въобще не се чувства! пием мартини в работно време, защотп ясен загуби баса, както калиакра падна от черно море. забравяме да кажем на здраве само за съдийството в българския футбол, понеже тфа мартини го пием заради един незачетен автогол. Пластмасови чаши, усещам само с половин уста. след малко езикът ми се отпуска и се оказва посдъвкан. мога отнова да си правя каквото си искам с него и да се радвам, че е там. чак два часа по-късно отново усещам лицето си. но го усещам като поничка. езикът и долната ми устна се оказват посдъвкани.
едва се върнах към нещо, с което се бях разделила преди време. както написа оз, нещата си остават същите, просто след време ние сме други и вече не им се радваме толкова или спират да са ни важни. още ми е важно. още му се радвам толкова. ние пак сме неразделни. и знам, че има неща, от които не мога да избягам.
следващ преглед - октомври тази година.

малки тръпчици със задна дата

вчера това. гледам празно с ваня, но не към ваня. ок, понеже тя също. искам да знам, каквото и да е шибаното нещо, но да го знам със сигурност. тя също. дори от по-отдавна. искаме да сме повърхностни лигли, но да бъдем щастливи. понеже всички искаме някой да ни ходи по гъза, обаче в момента не сме нито достатъчно повърхностни, нито достатъчно лигави, за да си го позволим. иска ни се да бяхме изпуснали момента, в който се преборихме за собствената си независимост и сега в очите ни да пише "безпомощна". искаме да сме лесни за спасение и това да ли личи от малко по-далеч от многомесечно себеоткриване. даже искам да не мога да пия бира, понеже ми се подува стомахът. и когато ми се допишка, да не мога да изприпкам до химическия кенеф зад пейката, защото имам алергии от мръсно и това ме прави много специална и ранима. даже не искам да имам алергии - искам да не ходя в гнусния химически кенеф зад пейката само защото не искам и това да бъде достатъчно. мда... тогава сигурно щастието щеше да е по-лесно. и щяхме да се радваме на миниатюрните си ежедневни успехчета, вместо да ги подминаваме едни такива равнодушни и неосъществени. и повече спирам да се утешавам с аргумента, че една повърхностна лигла никога няма да е истински щастлива. всичко, което виждам, казва друго. и сега като уж съм някфа по-инакфа женска разновидност да не би да ми е хубаво? еми... разликата била там, че лиглата ще е повърхностно щастлива всеки 2ри ден от живота си. другата ще е истински щастлива 3 пъти в живота си. то е ясно, че двете не разбират нещата еднакво, ама излиза, че е много по-оферта да си лиглата. кфо като не дълбаеш в себе си. тфа, в което се оглеждаш, напълно те задоволява. ако не - слагаш си силиконче в устничкитееее. аз като дълбая в себе си, кфо? да намирам нещо весело? рядко.

после седим на една пейка в борисовата, аз виждам една снимка, която винаги ще помня(не заради снимката, ами заради мисличките, които довлече така нетактично), къдравата черна дантелка на сутиена ми от боби се подава в деколтето ми някак елегантно и на мен ми харесва, понеже никой друг не каза да му харесва, минават всякакви хорица с бири и шалчета, установяваме, че мацките дето ходят по стадионите, не ни харесват. или са такива дето тряа много да се ровиш за чара им, или се обличат такова нагласено предизвикателно. помня веднъж една доста солидна с мноооооого огромни цици - беше си ги показала половината. аре, подскочи, мацка, викам си. и ние накрая натам тръгваме. Мишо ни вижда, радва се на мойта kookai чанта, щото е супер супер супер пич, разказва ни колко са заблудени тъпите говеда. после идва станимир и ставам репортер от тема спорт през следващите 2 часа. първоначално ни е малко скучно. денят е скапан - работим все така "професионално". обаче сега сме удовлетворени и осъществени, понеже се получи така да седим една до друга. лаута хулиганите са твърде близо е ме сърби средното пръстче. първото полувреме не се запомни. после неи изпуска дузпа. изпуска я толкова много, че всички си мислим дали това е плод на гениален замисъл или на брилянтна некадърност. харесва ни обаче, понеже можем да кажем, че ние не бием от дузпи! после изпуснаха поне 4 чисти положения, заради които си дръннах главата в задната банка (навик, който е полезно да изкореня). после обаче им нанизваме 2. има необичайно много димки, подивявам, чак се сещам да снимам, пак се заигравам с облака, който този път ме обгръща с матов цвят и една приятна миризма, от която май се умира. всички потъваме, някои дори се радваме. стойчо има рожден ден и става супер мило накрая. тоя другия на локото казва "честит рожден ден, но подаръците от съдиите не трябваше да са на стадиона". не знаем защо се надува така, понеже сме видели някои чисти неща, дето си останаха неизсвирени........ томов още няма да продада "българска армия" уиииииии няма скоро да ходиме на стадион "вивател". пътувам със станимир, много уморени. пазаруваме после. аве станимир е много пич. прибирам се в уморената си самота и се сгушвам в нея до ранна утрин. нощите минават по-бързо от дните. спя до 3 и днес всичко беше празно.

искам да плувам на повърхността. под вода въздухът ми свършва твърде бързо, а аз трябва да дишам. всъщност ИСКАМ да дишам и това да бъде достатъчно основание.

За матките и футбола

Рак на маточната шийка...много е гадно, супер е женствено, всеки ден една жена в България умира от него. Много е тъпо, понеже е предотвратимо и освен тфа лечимо, ако не го предотвратиш. Само в България от цяла Европа няма система за борба срещу тоя рак. Има ваксина. Безопасна е, понеже има само капсули на онковируса, няма омаломощено или умъртвено ДНК, от което при някои други ваксини можеш да се заразиш. И действа дори да си заразена, доколкото разбрах. Яко, ама всеки нов пич, който ти влиза там, увеличава риска да заболееш с 15 %. Т. е. ако си спала със 7 различни хора, много сериозно се прегледай. Бъркат ти, ама то не е гадно, щото нещото, с което ти бъркат, е супер тънко и ако гинеколога ти е мъж, няма да го усетиш. И взимат ти цитонамазка и после ти изследват цитонамазката. Резултатът може да е отрицателен, тогава отиваш пак на профилактичен преглед, но чак след 3 години. Ако е положителен, дано докторът ти е добър, понеже аз не знам кфо се прави. Пък ако се чувстваш социално отговорна жена, иди на www.zateb.info, прочети какво пише и си изпрати портретната снимка. После ше те сложат в композитното цветенце и ще бъдеш красива част от нещо добро. Тфа женските неща са много хубаво преживяване, специално едно такова. После Белослава ти казва да обичаш себе си и да отидеш на гинеколог. Послушай я, тя е много яка. Рак на маточната шийка може да има всяка жена от 10 до 59 години. Даже и преди това и даже и след това. А можех да се размина само с една алармираща простата... Само дето сега има рак на гърдата, на маточната шийка, на не знам кое си... Още е хубаво да си жена.
Можеш да не разбираш от футбол. И пак да го гледаш :) И да пренебрегваш други неща, за да го гледаш, и да нямаш скрупули за това. Локо Сф - Литекс, стадион или екран... Стадион при всички случаи, освен ако веднага след това няма ЦСКА - Ямбол на другия край на София. Изключително скучен мач. Едно дете на Ямбол прави ебати забивката и топката му все пак излиза от горната страна на коша. Едно дете на ЦСКА завършва, ама няма по-грозно и неестетично нещо. И понеже съм жена, бих му взела точки, вместо да му дам. Не обичам грозно. И не харесвам ЦСКА повече, понеже няма Удо Хаджисотиров повече. Няма го по тъп нелеп необясним начин. Любо Минчев отсреша. Мойто телефонно buddy дето ми прееба цяло предаване. Обидена съм му. После не чувам половината от студиото на Краси Минев преди Ман Ю - Рома, заради разпльокнатата хлебарка на таня, дето ходила по черва, не я е срам, и продължила да ходи без задник. На кой му пука за една безперспективна хлебарка... И на Таня не й пука вече...
С Боби пием вино за безсмислието, тя запомня, че Тоти е контузен. Петя необяснимо обича италианския футбол, а цял ден моят отбор побеждава. Понякога красиво, понякога.... заболява от рак на маточната шийка.... Тогава ти остава само китарното сдух парти в коридора, което винаги става по-весело, отколкото си предвидил...

безкалендарен ден...

цял ден се лутам от безсмислица в безсмислица и ми се ще да имах онзи крачкомер, за да мога прецизно да изчисля загубата. от непреклонен нарцистизъм ли си мисля, че всички ме гледат, или имам сопол и два големи гурела на ненаспаните си по изключение безизразни очи? аве избърсах си нослето 3 пъти и за гурели така се барнах... защо тогава?
после се замислям защо всички ние правим всичко това... за да заврат една групичка бунтовни вътрешно разпилени младежи след 100 години, когато апокрифните ни текстове ще са скучната история на българската журналистика? и за какво се борим... вече е април.. помня предишния и по-предишния. пораснала с 2 сантиметра, прочела няколко книги и нито милиграм по-щастлива и доволна... в никой случай по-мъдра.

Аз охарактеризирам безхарактерното бебешко розово бельо!

Вълнувам се от футбол на екрана на лаптопа си в стая с хора, които се радват на възторга ми като на чешеща се маймуна. Беше добър мач. Искам смисъл.

прекрасен слънчев ден, батенце...

Един от онези, в които нещата започват добре, ама не успяват да се завършат в същия дух.... Бях младакрасивашаренасвободна, ама твърде често се спъвах... Стигнахме до извода, че е от въздуха. Той е виновен за всичко, щото ако спра да го дишам веднъж завинаги, то всичко ше си се подреди.
Мразя да бързам, особено на хубави места. Виж, колкото и да е странно, дори аз правя някфи неща дето са важни. Не световно важни - така егоистично важни, ама работата на тоя левент, дето се пише сервитьор, е да ме изчака първо аз да си свърша работата, после да му поръчам кафе и кола и не ми пука колко му е гадно да ме чака със ръце скръстени зад гърба, щот тфа е част от звездите на тфа местенце. Иначе ок, казваха чао, не довиждане.....
Трябва да гледам повече Локо Пд. Иначе един дебел разкрачен чичко ше ми пише по тефтера с колко букви е името на старши-треньора (и сега не мога да го възпроизведа) и как има едно главно М в името на Йордан (М)Илиев, което е важно, щото е малък, щото е защитник и щото вкара на лефски. Мхм. После някъф дядко с бяла коса ми застава на пътя и ме гледка втренчено и аз му се усмихвам, щото кфо друго да напраиш, когато дядко те гледа втренчено. Той пък ми говори троснато, че съм му застанала пред камерата, викам, да деденце, виждам, че има камера и понеже го виждам, как да не застана пред нея, а?!
После и за театър билети няма...омръзна ми! Целата ни държава е такава....То да видиш на запааад!!! Вече само по стадиони ше ходя, щот там винаги има билети.
Андрейчо, слънчице пред Сатирата!!! -кфо праиш? -ми ядосвам се за некфи шитни... -еее (евала!) брао, точно така трябва! няма за сериозни неща да се косиш!
Дежа-ву от миналата седмица, приятно, бирено, бълбукащо, после има вкус на спагети с майонеза за 1.43 от Тропс.
Карбовски е мммммм аве днеска бързаше човека, понеже си създаде социални ангажименти около Трън. Радва ме така. Имаше добри проблясъци на вулгарност, ама завоалирана такава.
После още малко инфарктни ситуацийки... ама то е част от занаята. Пък и Ваня, Васко и Али ги направиха забавни :)
Бо ми беше купила от любимите ми долнопробни желирани бонбони, дето се правят в един апартамент на първия етаж в Надежда, а ги продава само една вълшебна жена с прошарено сива коса на спирката на Ректората. Май си е направо баба и продава любимите ми бонбони. Водя ги на мачове и на следбиблиотечни разходки. Обичам Бо. Заради неизброими неща. С нетърпение чакам утрето, което с нищо не обещава да е по-хубаво от днес... С нищо не показва и че ще е по-ужасно. Понякога обичам самотата си и личното си пространство, населявано от това-онова. И искам хората да ми го уважават!!!Незабавно и ежедневно!
Както би казала Хрис: "И днес не правихме секс..." А това ли е най-важното? ще попитат моралистите... ;) "Който морализаторства, обикновено е лицемерен. Която морализаторства - обикновено е грозна!"*

*отново с голяма усмихната мисъл за Ива, която ми се случва твърде често напоследък ;)

ЦСКА - Славия

Столичното дерби от 22рия кръг между отборите на ЦСКА и Славия приключи при резултат 2:0 в полза на армейците. Голмайстори Флорентин Петре от дузпа и Александър Тунчев. Аз бях Ваня Симонска. Часовникът ми изостава с 2 минути от обикновените часовници и с 3 минути от този на "Армията". Футболът е прекрасно самотно преживяване.

Валя ситен дъжд от онзи най-досадния дето само те мокри, ама така напоително те мокри. И там хората не престанаха да пеят. А гласовете изостават от движенията им по някфи непонятни закони на физиката. Виждат се всички заедно обаче всеки е едни ръчички, които се размахват контролирано. После имаше димки. Много димки. Аз ги обичам, защото могат да ме убият. Като има димки, се откъсвам от футбола и почвам да си играя с облаците с поглед. Мхм. Обичам димки.

После "Кой сега е номер 1?" и едни малки ръчички със събрани пръстчета и с напрегнати мускули си връщат "ЦСКА е номер 1!", след малко пък тия ръчички пеят "Герена да горииии". Обичам когато децата са страстни, понеже не мога да съм сигурна защо. На полувремето казвам на един пичага, че кенефа е еди къде си, той, пишка, много благодарен. Всички пият чай, защото вали. На "армията" даже сичкия чай е червен...любимият.

Дъждът продължава да вали, по едно време някфа висока топка излиза в тъч, и цопва в една локва и всички се изкикотваме. Освен това футболистите много се пързалят, въргалят се, обаче правят и едни такива фонтанчета-бутонтанчета и се чудиш дали ти се иска да си фотограф, за да го снимаш, или ти се иска да не си фотограф, за да не ти се налага да снимаш.

После в автобуса - най-якото пътуване. Те крещят и пеят, някой им се смеем от мило, други им се смеят щото не разбират, а трети слизат, щото са от лефски. една лелка с букетче лалета "това е цялата българска простащина...кой знае с колко алкохол е съпроводена!", нем лелче, тфа далеч не е цялата българска простащина, и тфа момче се дере там, щото е тъп ама има причина, а мъжът ти сигурно е простак щот ей така от вътре му идва. Затуй си гушкай букетчето лаленца и си гледай там зад съсухрените цайси и престани да се правиш на възмутена. "Сектора отпред, сектора отпред!" хахахахах "От-за-де, от-за-де!" хахахаххахахахах пък най-любимата ми думичка в тоя български език е "отзадЕ". Мноу ме весели. Беше добър мач, беше за гледане сама, беше за гледане под дъжда. Още вали.

сърцето ми е в цикъл

*a tribute to iva...нейното - a tribute to mike patton

имаме си своите моменти. вчера не можехме да спрем да говорим глупости и да се смеем, днес пък си разказвахме вицове, които знаехме, в момент на творческа немощ и малко емоционална летаргия. не защото ни пречи да си мълчим, но тишината в редкафе висеше вече на парцали, после dido с white flag, maroon 5 - she will be loved, малко восък и тежки цигари. *благодаря за замисления момент* наистина има неща, които сякаш те преразказват. Сърцето ми е в цикъл... след малко пренебрежими болки отдели едно малко зрънце, което можеше да покълне и да се превърне в нещо прекрасно. обаче май няма да покълне и просто ще изтече, а следващият път зрънцето ще дойде от коренно противоположно място и кой знае - тогава може и да стане нещо. Сърцето ми е в цикъл...може само да се сгушва в мили погледи, да се вглежда във въображения, да сънува разни идеалности, но толкоз. Ще изкърви несбъднатият някой, ще го натъпче в някое душевно o.b. с 2,3,4,5 или 6 капки, в зависимост от идеалността на някой, и ще го изхвърли сред регулярните отпадъци от ежедневието си, откъдето съвсем ще му изгуби следите. Сърцето ми не знае дали ще му дойде. може да реши и да покълне. ще поживее известно време и тогава може пак да му дойде. Спонтанният аборт ще боли повече. Противозачатъчни?

пролетно летящо

седях си в прашния случайно немиризлив автобус и "аз хвърча към тебе, ти летиш ли към мен..." хвърчеше такова сънено и се блъскаше глупаво, както само една муха може, в големия прозорец с хиляди молекули мастни секрети от слепоочията на разни замечтани студнетчета. Няма щъркели, нито лястовички, и дръвчетата цъфнаха между другото и добре, че една муха се събуди да ми каже, че пролетта дойде.
после на каменните стълби кацна нещо неочаквано. Една калинка с болния цвят на колорадски бръмбар, ама на точки, не на чертички. И нали като те полази калинка, започваш да я следиш втренчено, защото някой ти е казал, че когато излети, калинката тръгва натам, накъдето е любовта ти. И понеже си бил на 4 наивни годинки си повярвал, после си спрял да вярваш, обаче вече си бил свикнал да си вярваш и си продължил да се сещаш за калинките и любовта си. Е, моята кацна и не я видях да отлита. Любовта ми е тук. And it' s here to stay...

прекрасният ми слънчев ден

Седяхме си, регулярно отегчени от нещо, което по принуда на ни интересуваше, аз бях с прекрасната си патешко жълта блуза от Inke Tinke, за която се надявам Ива някой ден да ми прости :) . Настя, една такава необикновено сияеща и с много руски привкус, се обръща към мен:
- Леле колко си жълта!!!
- :D :D :D
- Аз се чудех къде се е скрило слънцето днес..., а то било в наща стая!!!

Ела да те огрея, ако имаш нужда.